Отчитайки значението на независимия граждански мониторинг като инструмент за повишаване на прозрачността и обществения контрол върху най-значимия процес за демокрацията, Асоциация „Прозрачност без граници” осъществи инициатива, насочена към наблюдение и оценка на дейността на най-широк кръг субекти в изборния процес: кандидатите в изборите за 42-ро Народно събрание (политически партии, коалиции и независими кандидати, издигнати във всички избирателни райони), държавните институции и органите на местна власт, които имат правомощия във връзка с изборния процес, както и медиите, които имат  изключително важна роля в предизборната кампания.

Наблюдението на изборния процес, осъществено от Асоциация „Прозрачност без граници” в сътрудничество с широка коалиция от неправителствени организации от цялата страна, установи дефицити в изборния процес, които, въпреки извършените промени в изборното законодателство и въпреки положените усилия на институциите, не водят до преодоляване на най-сериозните проблеми: купуване на гласове, незаконосъобразни практики за оказване на контрол над волята на избирателите и широк спектър от организационни нередности и нарушения.

На първо място, продължава да стои неразрешен въпросът за недостатъчно ефективния начин за организиране на изборния процес и ролята на изборната администрация. Тук следва да се отбележи, че извършените законодателни промени и предприетите действия от Централната избирателна комисия доведоха до отстраняване на значителна част от дефицитите в работата на ЦИК, констатирани през 2011 година. Все още, обаче, остава нерешен проблемът с капацитета на секционните избирателни комисии – първото и най-ключово звено в т. нар. изборна администрация, от което зависи начинът, по който се осъществява най-важният етап от изборния процес – денят за гласуване. За преодоляване на дефицитите в работата на избирателните комисии ясен ангажимент и отговорност следва да поемат както институциите, така и политическите партии, които конструират състава на секционните избирателни комисии.

В допълнение към това следва да бъде отбелязано и недостатъчното взаимодействие между институциите, които имат правомощия, свързани с изборния процес. В това отношение е показателна липсата на ефективно междуинституционално взаимодействие, прозрачност и контрол при подготовката, отпечатването и съхранението на изборните книжа, съставянето на прецизни избирателните списъци и т.н. Също така, показателно за ефективността в работата на правоохранителните институции е разминаването между големия брой от журналистически разкрития и медийни публикации за осъществявани схеми за купуване на гласове и относително малкия брой лица, които са разкрити и ефективно санкционирани за тези престъпления.

Въпреки предприетите действия на правоохранителните институции и  кампаниите на медии и неправителствени организации, купуването на гласове отново зае централно място в обществената дискусия. Макар че те допринесоха за създаване на атмосфера на обществена нетърпимост към купуването на гласове, наблюдателите на организацията станаха свидетели на прилагане на нови и все по-гъвкави схеми за натиск и контролирано въздействие върху волята на избирателите.

Същевременно, следва да се отбележи, че в изборното законодателство бяха въведени правила, които съдействат за повишаване на прозрачността и отчетността в предизборните кампании. Общата оценка и на експерти, и на широката аудитория, обаче остава силно критична спрямо ефективното прилагане на съществуващите правила.