Компетенциите и отговорностите на областния управител като представител на държавата на територията на областта, (отговорен за координацията и взаимодействието между органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и неправителствените организации) имат съществено значение при изпълнение на функциите, възложени на областния управител и неговата администрация от Изборния кодекс. От една страна, областният управител носи отговорност за осигуряването на взаимодействието, а от друга – има преки задачи, свързани с подготовката и провеждането на изборите. Областният управител осъществява координация и контрол върху дейността на администрацията и едновременно с това е ангажиран с осъществяването на информационна политика и работа със средствата за масова информация.

Обхватът на компетенциите, както и спецификата на отговорностите, с които е натоварен областния управител и неговата администрация, определят специфичното място на тази институция в подготовката и провеждането на изборите. Чрез оценката на дейността на областната администрация може да бъде проследена, както динамиката в субординацията между дейностите на централната държавна администрация, така и капацитета за ефективна координация между останалите институции на регионално и местно ниво. Като представител на изпълнителната власт на местно ниво, областният управител осигурява необходимата връзка и съгласуваност между действията на централната държавна администрация, политическите партии, медиите, неправителствените организации и местните административни структури в условията на предизборната кампания.

Усложнените изисквания на Изборния кодекс, както и паралелното разгръщане на процеса на подготовка на изборите, (най-малкото между Централната избирателна комисия и Министерски съвет) предполагаше областните управители да мобилизират допълнителни усилия, както и да създадат подходяща среда за повишаване на ефективността на процеса, дори и когато това не е било предмет на специални инструкции от страна на Министерски съвет. По отношение на областната администрация, това означаваше да бъде създадена организация на работата, при която част от и без това ограничения като численост персонал, да бъде насочена към осигуряването на необходимите дейности за подготовката и провеждането на изборите. Липсата на подобна предварителна подготовка определи затрудненията и забавянето при организирането на специфични процедури като например избора на оператор, който да осигури Интернет-излъчванията на работата на Районите избирателни комисии.

Едновременно с това, в политически план, областните управители трябваше да организират предварителни консултации между парламентарно представените партии, както и партиите, които са излъчили свои представители в Европейския парламент, за определяне на състава и ръководството на Районните избирателни комисии. При изпълнението на тази съществена функция, областните управители трябваше да проявят инициатива и да създадат необходимите условия за постигане на политическо съгласие. Липсата на ефективно функциониращи механизми за водене на преговори и постигане на политическо съгласие на регионално ниво, създадоха допълнителни затруднения при изпълнението на тази част от задълженията на областните управители. Воденето на подобен активен политически диалог почти никога не е бивало оценявано като част от компетенциите на областните управители.

Конституционната рамка, в която е структурирана фигурата на областния управител го определя по-скоро политически отколкото експертно. В този смисъл, за първи път, служебния министър-председател Марин Райков проведе съвещание с областните управители, на което изиска от тях оттегляне от постовете им или излизане в отпуск, ако по някакъв начин са ангажирани с провеждането на предизборната кампания на политическата партия, при чието управление са били избирани от Министерски съвет по предложение на министър-председателя.

Изпълнението на дейностите, предвидени в Изборния кодекс от страна на областните управители и тяхната администрация, спрямо хронограмата на Централната избирателна комисия и инструкциите от страна на Министерски съвет, очерта няколко основни групи от трудности.

По-голямата част от областните администрации не спазиха изискването за оповестяване на консултациите с представителите на парламентарно представените политически партии за състава и ръководството на РИК. Най-добрите постижения в тази насока се изчерпваха с кратко съобщение в регионалните медии за датата, на която областния управител свиква консултациите. Дори и там, където подобни съобщения се появиха в регионалните медии, те очевидно бяха дописки на местни журналисти, съставени на базата на общо съобщение до медиите, изпратено от информационния отдел на областната администрация. Всъщност, този информационен повод за предизвикване на общественото внимание към предстоящите избори, почти никъде не бе използван пълноценно. Почти навсякъде, поканата към партиите само бе публикувана на сайтовете на областните администрации.

Провеждането на самите консултации с политическите партии премина в съответствие с изискванията, но почти изцяло протоколно. В по-голямата част от случаите, консултациите бяха проведени в последния възможен момент спрямо хронограмата на ЦИК. Формалното изпълнение на тази дейност в срок, не доведе до постигането на съгласие около ръководството на РИК. Само в пет области бе постигнато съгласие относно позициите на председател, заместник-председател и секретар на РИК. В почти всички останали случаи, най-конфликтна се оказа третата позиция – тази на секретаря на РИК. При това положение, преобладаващата част от областните управители изпратиха необходимите документи на ЦИК, която назначи РИК. Служебното назначаване на комисиите доведе до политически реакции и оспорване на решенията с аргумент за свръх-представеност на ГЕРБ в ръководството на РИК.

Резултатите от консултациите, като и назначаването на РИК бяха предмет на повишен интерес от страна на регионалните и местни медии, но коментарите се превърнаха в част от предизборната кампания на различните политически партии. Областните управители не успяха да се възползват и то този информационен повод, за да реализиран про-активна информационна политика, насочена към повишаване на общото равнище на информираност на местните общности. Практически липсваше каквото и да било усилия за представяне на дейността и компетентността на РИК.

Едновременно с това, областните администрации трябваше да осигурят необходимите условия за работа на новоназначените РИК. Почти навсякъде, осигуряването на помещение за заседания не създаде проблеми. За разлика от това, масово бе налице забавяне при извършването на необходимите административни процедури за информационното обслужване на работата на РИК. Това забавяне доведе до ситуация, при която новоназначените РИК започнаха своята работа и приеха първите си 50 – 60 решения, без да са налице необходимите изисквания за осигуряване на Интернет-излъчване на заседанията. В резултат от липсата на необходимата административна готовност, законовата разпоредба за осигуряване на on-line излъчване на заседанията не бе спазено, а заедно с това бе компрометирана и една от предпоставките за публичност в работата на РИК.

Не бяха спазени и изискванията за публикуване в самостоятелна секция на сайтовете на областната администрация на протоколи от заседанията и решенията на РИК. В редица областните администрации, подобни самостоятелни секции се появиха със съществено закъснение. Освен това, тяхното структуриране и визуализиране не бе подчинено на някакъв общ модел – всъщност, почти навсякъде, видимостта и достъпността на информацията за дейността на РИК зависеше от инициативата на местните експерти, поддържащи дизайна на Интернет-страницата на съответната областна администрация.

Протоколите бяха публикувани в различен формат, като в практиката на различните РИК не беше утвърден общ стандарт. Независимо то инструкциите, в много от случаите, протоколите бяха крайно схематични, без необходимите обозначения, без подписи и печат на комисията. Към всичко това трябва да добавим и факта, че част от софтуерната поддръжка на сайтовете на областните администрации не е на необходимото ниво. Това е проблем, който не е свързан само с подготовката на изборите, а с по-общото равнище и качество на работата на областните администрации. (Подобен проблем възникна и при работата на ЦИК, доколкото бланките за заявяване на желание за участие в изборите от български граждани в чужбина, при преминаване през сървъра на ЦИК, даваха индикация за риск и ниска степен на надеждност на защитата).

Областните администрации получиха навреме изборните книжа и успяха да организират процеса на тяхното разпределение за секционните комисии в предвидения за целта срок. В тази част от организационната работа по изборите имаше най-малко допуснати неточности и проблеми. В същата степен, нямаше проблеми и при получаването на изборните книжа след приключването на изборния ден. Всъщност, по отношение на тези логистични операции, областната администрация нямаше никакви сериозни трудности. По сходен начин се разви и организацията за получаване и разпределение на фотокопирните машини. Независимо от предварителните опасения за възможен логистичен проблем в това отношение, той бе решен на ниво държавна администрация и областната администрация нямаше съществени трудности.

Забавянето от страна на ЦИК с изработването на инструкциите за дейността на РИК, както и с планирането на обученията на членовете на РИК, доведе до ситуация, при която РИК вече бе взела съществена част от необходимите решения за регистрация на партии, кандидати, инициативни комитети и независими кандидати, когато бяха проведени интензивните обучения за членовете на РИК. На свой ред, това забавяне, доведе до забавяне в критично важното обучение, което РИК трябваше да организира и проведе по отношение на състава на секционните избирателни комисии. По този начин, макар и първоначалното забавяне да не бе по вина на РИК, определящото за качеството на работата на СИК обучение бе проведено едва в първите дни на месец май, само десетина дни преди изборния ден. Част от тези проблеми доведоха до дефицит в съгласуваността на действията между РИК и СИК на територията на областта. Показателен в това отношение е примера с неуеднаквената практика при допускане и регистрация на наблюдатели, представители на политически партии и застъпници. В някои от случаите, трудностите при съставянето на протоколите също са резултат от зле организираните и формално проведени обучения от страна на РИК.

Посочените проблеми в общата координация и организацията на работата на областните администрации, доведоха до забавяне при изпълнението и на останалите задачи. Спазването на сроковете за провеждане на консултации при Областния управител бе единствения позитивен пример в това отношение. Всички останали срокове постепенно се изместваха назад, а това създаде трудности, както по отношение на публичността и прозрачността в подготовката на изборите, така и по отношение на планирането и реализирането на следващи етапи от процеса на подготовката и провеждането на предсрочните парламентарни избори.