По-голямата част от кметовете изпълниха в срок първоначалните си ангажименти по отношение на обявяването на избирателните списъци и изпращането на информацията за тях в РИК. Образуването на избирателните секции, в по-голямата част от общините също бе извършено в срок.  Работата на общинската администрация с избирателните списъци бе съпътствана от общите проблеми, определени от липсата на надеждна база за тяхната актуализация. След съгласуването с ГД ГРАО и уведомяване на РИК в определени срок, в по-голямата част от общините, избирателните списъци бяха публикувани на сайта на съответната община в срок.

Кметовете проведоха консултации с представителите на парламентарните политически партии на местно ниво за определяне на състава и ръководството на секционните избирателни комисии. В преобладаващата част от случаите не бе постигнато съгласие относно ръководството на СИК. В определения срок, по-голямата част от кметовете изпратиха необходимите документи в РИК за назначаване на СИК, независимо от липсата на постигнато между политическите партии съгласие. Тези консултации не бяха използвани като информационен повод за предоставяне на допълнителна информация на местните и регионалните медии относно условия за гласуване, сроковете за публикуване на списъци, адреси на секции и т.н. Реактивната информационна политика, към която се ориентира общинската администрация не допринесе за повишаване на информираността на избирателите и за подобряване на работата на СИК.

Общинската администрация успя, в по-голямата част от случаите да изпълни изискванията на закона и на ЦИК по отношение на актуализацията на списъците и регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място. В това отношение, трябва да се отбележи, че ЦИК и МВР се ориентираха към облекчена процедура, която намали обхвата на изискванията и съществено подобри възможностите за ефективно изпълнение на задачите пред общинската администрация. Отпадането на списъка на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в изборния ден, съществено облекчи работата на общинската администрация.

И все пак, независимо от изпълнението на необходимите действия в срок, трябва да се отбележи, че то е по-скоро резултат от опита на служителите в общинската администрация и полагането на допълнителни усилия от тяхна страна, а не следствие от добре програмирани и планирани действия, свързани с административното осигуряване на изборния процес. В общините, където не бе налице необходимия критичен минимум от служители, които притежават практически опит за подготовка на избори, този дефицит не бе системно компенсиран чрез някаква форма на оперативно консултиране и допълнителна подготовка.

Необходимо е да се отбележи, че по отношение на дейността на общинската администрация, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) организира и проведе обучение на секретарите на общини и служителите, които пряко бяха отговорни за организирането на изборите, на която бяха поканени представители на ЦИК и Министерски съвет. Тази допълнителна инициатива на местната власт, допринесе съществено за ограничаването на трудностите и противоречивата практика.