РАЙОННИ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

РИК в изборния процес бяха натоварени с две отговорни функции: 1) регистрация на партийните листи, и, 2) назначаването и обучението на СИК. Липсата на достатъчно опит поради променения състав на комисиите и късното приемане на методическите указания доведоха до разнопосочна практика на РИК. Това допълнително усложни работата на ЦИК, която употреби значителен експертен ресурс и време, подпомагайки РИК в изпълнението на Изборния кодекс. Демонстрира се стара слабост в организацията на изборите, а именно неефективно обучение на СИК, както и текучество в състава на СИК. РИК не успя ефективно да контролира и да се произнася по жалби от действия на СИК в изборния ден. В отделни избирателни райони приемането на изборните материали и протоколите след гласуването се превърна в истински кошмар за много членове на СИК.

Районните избирателни комисии бяха назначени в срока, определен в хронограмата на ЦИК. Отново в срок бяха регистрирани кандидатските листи за народни представители. Оспорването на решенията на РИК за регистрация на кандидати в листи продължи по-дълго от обикновено, но това не доведе до сериозно забавяне в организирането на останалите елементи от дейността на РИК. Изключително малкия брой инициативни комитети, които се регистрираха за участие в парламентарните избори, по същество не създаде затруднения за РИК. Навсякъде бе спазен и срока за обявяване на номерата в бюлетината на независимите кандидати за народни представители. С малки закъснения и известни трудности, свързани с достъпа до информация, РИК спазиха сроковете за оповестяване на информацията за гласуване на хората с увреждания. В същото време, почти никъде не бе направено никакво допълнително усилие тази информация да бъде представена по-подробно, както и към нея да бъде добавена допълнителна информация, свързана с изграждането на условия за информиран избор на гражданите.

РИК почти навсякъде регистрираха в срок секционните избирателни комисии. Поради липсата на постигнато съгласие за ръководството в тези комисии, РИК процедира така, както ЦИК при тяхното назначаване. РИК спазиха необходимата пропорция за представителство на политическите партии и на свой ред предизвикаха коментари за политическо фаворизиране на представителите на една политическа парти, което се превърна в част то предизборната кампания. Липсата на целенасочена информационна политика характеризира поведението, като на областната и общинската администрация, така и на избирателните комисии на районно и секционно ниво.

В рамките на изборния ден, най-често срещани бяха трудности, свързани с ефективната комуникация и оперативните действия на РИК. Липсата на уеднаквена практика по отношение на регистрацията на застъпници, представители на политическите сили и наблюдатели, доведе до затруднения, които се отразиха върху адекватната и експедитивна комуникация на РИК. В отделни случаи, липсваше адекватна реакция спрямо сигнали за нарушения, породена от липса на капацитет за оперативно действие и проверки на място, както и липса на добра вътрешна организация в работата на РИК с наблюдатели и представители на медиите.

Известното забавяне в дейността на РИК след края на изборния ден бе породено от забавянето на СИК при подготовката, сканирането и изпращането на секционните протоколи. Въпреки това, техническите проблеми нямаха определящо значение по отношение на работата на РИК.

СЕКЦИОННИ ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

СИК се сблъскаха с нови предизвикателства при провеждане на гласуването – изключително усложнен ред за допускане и провеждане на дейността на наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии, както и за копирането на протоколите след приключване на гласуването. Голямо внимание при обучението на СИК бе отделено не толкова на правната страна на изборния процес, отколкото на чисто технически дейности, включително за работа с размножителна техника. Въпреки това работата на членовете на СИК може да бъде квалифицирана като задоволителна, доколкото членовете на СИК бяха поставени в изключително тежки условия. В сянката на вниманието остана дейността на СИК в чужбина. Тепърва би следвало да се направи по-задълбочен анализ за начина, по който беше проведено гласуването в чужбина. Едно е ясно, че нормативната уредба не е адекватна и въпреки опитите на ЦИК и МВнР изборите в чужбина демонстрират сериозни проблеми. Особено внимание следва да се отдели на големината на избирателните секции.

Политическите партии не се възползваха от възможността да предложат състав на секционни избирателни комисии от членове, които притежават необходимия опит в провеждане на избори. В резултат от това, на много места, членовете на СИК не притежаваха необходимата подготовка, което увеличи риска от прерастване на техническите и организационни трудности в причина за нарушения. Подготовката на членовете на секционните избирателни комисии продължава да бъде един от най-съществените елементи, спрямо които би трябвало да бъдат предприети неотложни мерки.

Забавянето от страна на ЦИК по отношение на обученията на членовете на РИК доведе до забавяне и в обучението на членовете на секционните комисии. В резултат от това забавяне, секционните комисии бяха формирани и започнаха работата си, следвайки законово установените правила, подпомагани от общинската администрация. В трите седмици преди изборния ден, в рамките на които бяха формирани секционните комисии, не бяха уточнени определени детайли, свързани с организацията за провеждане на изборния ден. При липсата на надеждна стандартизация на процедурите, на много места, членовете на секционните комисии се водеха по опита на онези, които бяха участвали при провеждането на предишни избори. Типичен пример за подобна системна грешка беше предварителното отделяне на изборните бюлетини от кочаните, в които фабрично бяха пакетирани и получени изборните книжа в секциите. Наложи се, както ЦИК, така и РИК многократно да разпространява информация в самия изборен ден, че това е неправилно. В желанието си да облекчат работата си в изборния ден, членовете на някои секционни комисии бяха отделили бюлетини във вечерта преди изборите.

Отново поради липса на единни стандарти за организация в изборния ден, отделни секционни комисии бяха въвели собствени правила за допускане на избирателите. В някои секции беше взето решение да се допускат избирателите по азбучен ред на малките им имена, за да бъде облекчено намирането им в списъците. Според членовете на тези СИК, подобни мерки са били необходими, за да се облекчи работата на онези, които търсят имената на избирателите в избирателните списъци. Подобна практика не доведе до подобряване на организацията в изборното помещение, а в известни случаи доведе до временното струпване на избиратели пред изборните помещения.

Както и на предишни избори през последните години, и сега в отделни секции се наложи смяна на състава на комисията в началото на изборния ден. Това доведе до допълнителна намеса на РИК, за да бъде осигурено нормалното провеждане на изборния ден. Независимо от това, че засега относителния дял на тези секции не е голям, разрастването на тази практика има пряка връзка с липсата на добре подготвена изборна администрация, липсата на достатъчни финансови стимули за членовете на секционните комисии, а всичко това води до смущения в организацията на дейността, а оттам и до риск от нарушения, които биха могли да окажат влияние върху организацията на целия изборен ден.

Сравнително големият брой регистрирани наблюдатели, застъпници и представители на политически партии, както и трябваше да се очаква, доведе до допълнително напрежение в работата на отделни секционни комисии. Статутът на различните представители, както и различните условия за достъпа им до работата на комисията, предизвика объркване и необходимост от допълнителни инструкции от РИК и дори от ЦИК. Наблюдателите в изборния ден установиха, че на места удостоверенията на наблюдателите са изземвани от секционните комисии, на други върху тях е нанасян номера на изборната секция, а на места не е била допусната ротация на наблюдателите в рамките на изборния ден.

В много редки случаи, ръководството на секционните комисии реагира на сигнали за незаконна агитация и реклама в близост до изборните помещения, независимо от наличието на подобни нарушения. Недостатъчно добре организираната дейност на секционните комисии не позволи на тяхното ръководство да отделя достатъчно внимание на сигналите на наблюдателите и ефективно да координира дейността си с останалите институции, имащи отношение към организирането на изборния ден. Затруднена бе координацията между РИК и СИК. От една страна, това се дължи на ограничения капацитет на РИК, а от друга – на липсата на достатъчна предварителна подготовка за дейността на секционните комисии. В резултат от това, включително до приемането на окончателните протоколи и документи в края на изборния ден, членовете на РИК настояваха, че причина за затрудненията в работата на комисиите е това, че не са участвали при обучението, организирано от РИК.