Заявление за гласуване извън страната може да бъде подадено и по електронен път чрез интернет страницата на ЦИК.

В тази връзка на сайта на ЦИК е създаден регистър, в който всеки избирател чрез въвеждане на единния си граждански номер (ЕГН) може да разбере дали фигурира в списък на лица подкрепящи регистрацията на дадена партия, коалиция или инициативен комитет. Регистърът на ЦИК е достъпен тук.

В случай на установено несъответствие, моля сигнализирайте Комисията за защита на личните данни.

В изпълнение на нашето задължение да информираме обществеността за работата на ЦИК, както и да осигурим прозрачност при вземането на решения, обръщаме внимание върху необходимостта от приемането на Правила за работата на Обществения съвет, които да гарантират възможност за реален принос на гражданските организации и за участието им в пълноценен диалог с институциите, които подготвят изборния процес.

Асоциация „Прозрачност без граници” не приема като ефективен първоначално предложения подход за изработване на Правилата за работа на Обществения съвет – въз основа на решение на ЦИК, което определя реда за организация на работата на Обществения съвет, с формализиран начин на вземане на решения, предвиден избор на постоянно ръководство, което опосредства диалога между ЦИК и Обществения съвет, без гарантирана публичност на различните мнения на организациите. Предложените правила отразяваха едностранчива и недиалогична гледна точка към функциите на Обществения съвет. Той се разглеждаше като експертен придатък към ЦИК, вместо като независима неформална структура, която разполага с реално гарантирана възможност да получава и предоставя информация относно подготовката на изборния процес.

На заседанието на 2 април 2014 година Асоциация „Прозрачност без граници” внесе свои предложения за промени в Правилата и положи сериозни усилия, за да аргументира своята позиция. С оглед на това, че според Изборния кодекс правилата трябва да бъдат одобрени от ЦИК, призоваваме членовете на Комисията да изоставят първоначалния подход и да възприемат предложения, които имат ключово значение за работата на Съвета, а именно:

1. Своевременно предоставяне на информация за подготвяни решения и действия на изборната администрация. 
2. Съдействие от ЦИК при получаване на конкретна информация от други институции, които имат правомощия във връзка с изборния процес.
3. Осигурена публичност и гласност на мненията и позициите на организациите, членуващи в Обществения съвет, като изразените особени мнения са неразделна част от общите становища на Съвета.
4. Възприемане на модел на организация на дейността, при който председателят ръководи заседанията на Съвета без да го представлява, осъществява техническа координация на работата и информира Съвета за текущата и предстоящата дейност на ЦИК.  

Асоциация „Прозрачност без граници” изразява своята надежда, че ЦИК ще подходи отговорно към взаимодействието с гражданските организации и ще възприеме предложенията. Алтернативният подход би бил неприемлив и би създал опасност от институционализиране и формализиране работата на неправителствените организации, като ги постави в рамките на формат на взаимодействие и структура, които са абсолютно неприсъщи за тях.

Позицията на Асоциация „Прозрачност без граници” е ясна –  за да участва ефективно в Съвета е необходим формат, който предоставя възможност на структурите на гражданското общество да реализират своите основни приоритети. За нас съществените приоритети са два – да извършваме независим граждански мониторинг на дейността на институциите и да съдействаме на гражданите за тяхното пълноценно и информирано участие в изборния процес. Само за постигане на тези легитимни граждански цели Асоциация „Прозрачност без граници” би могла да участва в заседанията на този Съвет.

3 април 2014 година

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ”

TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA

Асоциация „Прозрачност без граници” ще изработи оценка на всички базисни компоненти от изборния процес в съответствие с международно утвърдените показатели за прозрачност, почтеност и демократичност.

Един от основните акценти в наблюдението е конституирането на Централна избирателна комисия и дейността на изборната администрация.

Днес, 23 март 2014 година, Асоциация „Прозрачност без граници”  представя Оценка на процедурата по номинация и избор на членове на ЦИК. Влезлият в сила на 5 март 2014 година нов Изборен кодекс предвижда нова публична процедура за избор на Централната избирателна комисия. Процедурата е натоварена с високи обществени очаквания да допринесе за изграждането на професионална и независима ЦИК и изборна администрация.

Основните показатели, по които е осъществено наблюдението и оценката на процедурата по номинация и избор на членове на ЦИК, са:

• Адекватни срокове за определяне на правилата и срокове за номиниране.
• Публичност на информацията за постъпилите кандидатури.
• Ясно регламентирана процедура за протичане на изслушванията на кандидатите в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и в Комисията по правни въпроси на Народното събрание.
• Ясни правила при избора на ръководство на ЦИК от Народното събрание и при назначаването на членове на ЦИК от президента.
• Възможност за реален конкурентен подбор.
• Механизми за преодоляване на обществени съмнения за почтеността на избраните/назначените членове на ЦИК.

Използваната скала за оценяване е със стойности от 0 до 100 точки, с интервал от 25 точки, като по-високите стойности показват по-добро представяне.

Резултатите от наблюдението показват наличието на нормативни и процедурни дефицити, най-съществените от които са свързани с въпросите за изхода от процедурите за номиниране и обсъждане на предложените от граждански организации кандидатури, разпределението на квотите на партиите, както и последователността на процедурите по избор и назначаване на членове на ЦИК. Налице е разминаване между заявените намерения и принципи при избора на ЦИК и тяхното практическо осъществяване.

• Възприетият нов подход за избор на членове на ЦИК чрез предложения на българския неправителствен сектор сам по себе си заслужава положителна оценка. Същевременно, конкретното му приложение не отговаря пълноценно на обществените очакванията за политическа безпристрастност, висок професионализъм, прозрачност и почтеност.  Политическата биография на част от кандидатите и същевременно фактът, че са предложени от граждански организации, постави въпроса дали не се дава привидност на граждански кандидатури, които всъщност са политически. На практика, само две от предложените кандидатури са на експерти, които не са участвали като партийни представители в предишни състави на ЦИК и РИК. Неясният начин на „припознаване” на предложените кандидати от страна на политическите партии и смесването на принципа на професионалния подбор и принципа на политическото номиниране създаде предпоставки за съмнения в политическа пристрастност на част от кандидатите и, съответно – на номиниращите неправителствени организации.
• Резултатите от наблюдението показват висока степен на формализъм при протичане на изслушването на кандидатите. Изслушването на всеки от кандидатите протече в рамките на няколко минути, което не позволи пълноценно да бъде оползотворена възможността за разгръщане на тяхната визия за ролята на ЦИК и за дискусия по същество.
• Дебат в Народното събрание при избора на членове на висшата изборна администрация беше сведен до процедурен спор, в центъра на който беше поставено квотното разпределение между парламентарно представените партии. Дискусията бе изместена от професионалните качества на кандидатите към дребнаво политическо противопоставяне. Този факт хвърля сянка на съмнение върху политическата воля и готовност за изграждане на политически независима и безпристрастна професионална централна избирателна комисия и изборна администрация.
• Публичността на кандидатурите за членове на ЦИК беше сравнително задоволително гарантирана чрез публикуване на информация на сайта на Народното събрание и пряко предаване на изслушванията в парламентарните комисии. Същевременно, не бе установен конкретен механизми за преодоляване на обществени съмнения относно нравствено-етичните качества на кандидатите/назначените за членове на ЦИК.

Асоциация „Прозрачност без граници” ще продължи да наблюдава подготовката на изборите, като предоставя своите предложения на институциите и информира българските граждани за констатациите от своето гражданско наблюдение.

23 март 2014 година, София

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ”   

TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA

Една от малкото промени в новия Изборен кодекс е избирането на нова Централна избирателна комисия по публична процедура, с възможност за предложения и от неправителствени организации, отправени чрез народните представители и парламентарните групи. Същевременно, тази разпоредба не бе доразвита в правила, които да дадат възможност за прозрачен и конкурентен подбор, основан на задълбочено представяне и обсъждане на професионалните качества на предлаганите кандидати. Освен че не следват логиката на закона и откриват повече въпроси, отколкото решават, приетите процедурни правила за предложения за състав на ЦИК не дават и достатъчни гаранции за сериозен подход и отчитане на предложенията на гражданските организации. Предвидените разпоредби определят, че Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения провежда изслушване на предложените кандидати. Същевременно, не са предвидени никакви практически последици от подобно публично изслушване. Създава се усещането за формално привличане на представители на гражданското общество за допълнителна легитимация  на процеса и на състава на ЦИК.

Считаме, че изключително кратките срокове за номиниране, обсъждане и изслушване на кандидатурите и запазването на политическия принцип при конституиране на ЦИК не могат да осигурят задължителните характеристики на процедура по избор, която да се нарече публична, прозрачна и освободена от политически пристрастия. Не става ясно на какъв принцип отделни народни представители или парламентарни групи ще припознаят една или друга кандидатура на неправителствения сектор, за да я представят в по-нататък в процеса по избор.

Асоциация „Прозрачност без граници” ще продължи да наблюдава всички ключови аспекти на изборния процес, в това число и процедурата по номинация и избор на членове на ЦИК, като предоставя своите предложения на институциите и информира българските граждани за констатациите от своето гражданско наблюдение.

Следвайки стандартите на международната организация Transparency International, които определят основното правило, че независимите наблюдатели не могат да участват със свои представители в институциите, чиято дейност наблюдават, Асоциация „Прозрачност без граници” няма да прави номинации за членове на ЦИК, но ще запази своята активност чрез експертни предложения и граждански натиск върху институциите.

София, 10 март 2014 година

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ”

TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA

Нашата оценка е, че избраният подход компрометира първоначалната идея за обществено обсъждане с цел постигане на консенсус по ключови въпроси. Съществува реална опасност да не се постигнат съществени изменения в действащото изборно законодателство, които да доведат до реални промени в начина, по който се провеждат избори в България в последните години.

Въпреки че дискусията за изработване на нов Изборен кодекс продължи 8 месеца, се намираме в ситуация, при която няма яснота по основните правила, по които ще се проведат предстоящите избори за представители в Европейския парламент.

Нещо повече – дискусиите в Народното събрание от последните дни показват, че народните представители не са в състояние да дадат адекватен отговор на сериозните проблеми и да разгледат проблемите в изборното законодателство в тяхната цялост.

Начинът, по който се приемат изборните правила – на части и без виждане за цялостната концепция на закона и неговата философия, са неприемливи. Този подход показва и че опасенията, които Асоциация „Прозрачност без граници” изрази в отворено писмо още през октомври 2013 година, се сбъдват. Време за приемане на нов Изборен кодекс и за създаването на нова изборна администрация преди изборите за Европейски парламент през май 2014 година вече няма.

Нашата позиция е че изборните правила следва да бъдат ясни за гражданите, кандидатите и институциите в достатъчно дълъг (поне 6-месечен) срок преди провеждането на избори. Тя се споделя от водещи международни организации и е отразена в практиката на Европейския съд по правата на човека.

Считаме, че новият Изборен кодекс следва да се прилага след изборите за Европейски парламент през май 2014 година.

Част от приетите на второ четене правила бележат отстъпление от постигнат широк обществен консенсус за решаване на ключови проблеми в изборния процес – политически безпристрастна професионална ЦИК, преференциално гласуване с нисък праг, по-справедливо отразяване на кампаниите на кандидатите в медиите и други.

Призоваваме парламентарно представените партии да надмогнат тясно партийните си интереси, като се съобразят с исканията на българските граждани и с препоръките на българските и международните граждански организации.

Асоциация „Прозрачност без граници” продължава да настоява за:

1)  Избор на ЦИК въз основа на професионален принцип, политическа неутралност, с гарантирана публичност и прозрачност при номинирането и избора на членове на ЦИК, с подчертан експертен капацитет и функциониращо обучително звено към ЦИК.

2)  Промяна на подхода за съставяне на избирателните списъци – избирателен регистър, основан на данните по настоящ адрес на избирателите, който позволява актуализиране на списъците и изчистване от „мъртви души”.

3)  Справедлив и равнопоставен достъп на кандидатите до медиите, който да позволи на гражданите да направят информиран избор – безплатен достъп до обществените медии; възможност за безплатни участия в търговските медии; обозначаване на платените участия.

4)  Въвеждане на преференциално гласуване, с праг на преференция, който да осигури реална възможност на избирателите да влияят върху партийните предложения за съставяне на кандидатските листи.

5)  Определяне на ясни процедури за контрол и отговорност на институциите при изработването, отпечатването и съхранението на бюлетините и останалите изборни книжа.

6)  Прилагане на Регионалните преброителни центрове като модел за прозрачно отчитане на резултатите от гласуването, който ограничава възможностите за контролиране на вота и манипулации при броенето.

Считаме, че дискусията за нов Изборен закон трябва да продължи, като изборните правила се изработят в спокойна обстановка и дадат адекватен отговор на значимите проблеми в изборния процес.

София, 12 февруари 2014 година

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ”

TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA

На 31 октомври 2013 година Асоциация „Прозрачност без граници” се обърна с отворено писмо до ръководството на 42-то Народно събрание и на всички парламентарно представени партии, в което апелираше промените в изборното законодателство да бъдат извършени в рамките на есенно-зимната сесия на Народното събрание – не по-късно от 20 декември 2013 година.

Вместо това, Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс тепърва предстои да проведе своето заседание, да приеме правила и да избере нов Обществен съвет по неясни критерии.

Предвид опита от работата на Обществения съвет към Временната комисия за изработване на проект за Изборен кодекс, Асоциация „Прозрачност без граници” няма да представи свои експерти за участие в новия Обществен съвет. Изработеното от експертите на Асоциация „Прозрачност без граници” становище по проекта за нов Изборен кодекс на базата на непосредствено наблюдение на работата на институциите във връзка с провеждането на предсрочните парламентарни избори през 2013 година е публично известно и подкрепено с достатъчно аргументи.

Като организация, която разполага с дългогодишна експертиза и опит в областта по превенция на корупцията и конкретно – в сферата на гражданския мониторинг на изборния процес, Асоциация „Прозрачност без граници” счита, че следва да даде своя принос в обсъжданията, провеждани в рамките на заседанията на самата Временната комисия за изработване на проект за Изборен кодекс.

Асоциация „Прозрачност без граници” се придържа към установената политика за неучастие в предварително институционализирани форми на обществено обсъждане, които имат за единствена цел да създадат легитимност.

София, 13 януари 2014 година

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ”

TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA

Transparency International-България изразява и своята позиция по предложения проект на нов Изборен кодекс  като призовава парламентарно представените политически партии да положат усилия за постигане на консенсус по основен кръг от въпроси, които гарантират спазването на международно възприетите стандарти и поставят стабилна основа на изборния процес в страната.

През изминалите 15 години Transparency International – България алармираше политическата класа, медиите и обществеността за незавидните резултати, които страната получава в редица международни изследвания. Индексът за възприятие на корупцията (водещото международно проучване на TI, измерващо нивото на корупция в публичните институции в повече от 180 държави) показва ясно липсата на напредък в тази област – през почти целия изследван период индексът на България варира около едни и същи стойности, които са значително по-ниски от средната стойност на индекса за Европейския съюз. В рамките на ЕС България „традиционно” заема последните места в класацията, наред с Румъния и Гърция.

Другото значимо международно изследване  на TI – Световният корупционен барометър – допълва информацията относно общия антикорупционен климат в страната, очертан от Индекса.  Резултатите от Барометъра показват, че ниските общи стойности на Индекса се дължат на няколко проблемни сектора и институции. Въпреки полаганите усилия за реформи и противодействие на корупцията, все още не могат да бъдат достигнати стандартите за прозрачно, отчетно и ефективно функциониране на съдебната система, политическите партии, парламентът и системата на здравеопазването.

Днес Transparency International-България поставя на общественото внимание кръг от въпроси, на които обществото ни и политическата класа е крайно време да предложат ясни отговори.

1) Пътна карта за работата на институциите;

2) Обществен договор за честни и демократични избори с участието на политическите партии;

3) Включено наблюдение в изборния ден, осъществено от 266 наблюдатели във всички избирателни райони.